21 септември 2016

За хората в колите и други работи



Докато се опитвах да привлека вниманието поне на някои от хората в колите, махайки с едната си ръка и държейки доста тежък багаж в другата, се замислих дълбоко за общуването. 

Това е интересна тема. 

Ето, ръката ми вече почти отмалява от махане, а никой не спира. Защо не спират? Защото не ме харесват или защото не ме познават? Защото три циганки чакат малко по-надолу автобуса, който минава на 1 час или не – защото не им пука за мен. Защо на хората не им пука за толкова много неща? Защо не им пука за другите?

Може би всеки е доволен, че не му се е случило на него. Затова просто ме поглежда с доволно, дори усмихнато изражение и отминава. А може би си мисли, че не е длъжен на никого. А може би мисли, че съм луда или че съм опасна. А може би просто не мисли?

Интересно, много интересно.

Какво ли им се върти в главите, докато профучават покрай мен?

Един таксиметров шофьор ми въртеше ръка през прозореца си, за да разбера, че ме мисли за луда. Поне беше искрен и открит. За останалите така и не стана ясно.

Някои бяха с доста безизразни лица. Как ли го постигат? Никакво показване на чувства.

Какво ли става, ако на някой му стане лошо, например? Там, отстрани на пътя. Ще спрат ли или ще го подминат с безизразни физиономии?

А какво става, ако някой е в беда или ако е в опасност?

А защо трябва да спреш само, ако нещо видимо е супер страшно? Не може ли да спреш просто така. Надали всеки бърза ужасно и всичко е толкова дяволски неотложно.

Ето такива мисли дойдоха в главата ми.

По едно време дори се преместих малко, за да не си мислят, че съм с циганките и че всички дружно ще поискаме да им се настаним в колите.

Еми, както и да е. Автобусът дойде неочаквано бързо – само след 45 минути.

С облекчение се качих. Оказа се, че шофьорът няма билети. Чудех се, ако си в средата на нищото и няма как да си купиш билет, а в автобуса също няма, какво ли следва.

И в един момент спрях да се чудя какво да направя. Спрях и да размишлявам за отчуждението и себедоволството.

Просто гледах облаците през прозореца. Беше приятно.



Няма коментари:

Публикуване на коментар

Последователи

AdSense