22 септември 2016

Ценните камъни - вълшебство за здраве и просперитет

Скъпоценните и полускъпоценните камъни са красиви и полезни, за разлика от изкуствените им заместители, които са грозни, а носенето им не е проява на много добър вкус. Няма как пластмасата и други подобни съвременни материали за изработка на бижута да имат положително влияние върху здравето и настроението ни. По-скоро - обратното.

Аюрведа има стройна система за използване на полускъпоценните и скъпоценните камъни, която се е обособила като отделна наука. Според нея, всеки камък има определено въздействие върху грубото и финото ни тяло. Ведическата астрология и нумерология също препоръчват ценните камъни за лечение на най-различни проблеми.

Красивите и могъщи кристали често са използвани и за предпазване от различни видове вредно влияние. Те изглеждат мистично и имат голяма притегателна сила. По тази причина ценните камъни никога не излизат от мода, а притежателите им изглеждат загадъчно и интересно.

Лабрадоритът е много красив и е от групата на лунните камъни. Той пречупва светлината по нежен начин и прави прекрасни светло синьо-златни отблясъци, които притеглят като магнит сърцата на дамите. Лабрадоритът влияе благоприятно на по-нежната част от човечеството като подобрява вида и еластичността на кожата, нормализира кръвното налягане, балансира хормоналната система и успокоява ума. Той предпазва от депресивни състояния, свързани с дисбаланс на вата доша.

Аквамаринът изглежда като парченце застинала морска вода. Той се препоръчва на влюбените, за да го носят като символ на дълбока връзка, ненарушима дори живот след живот.

Коралът се носи, за да не се разделят близките хора, а семействата да остават сплотени поколение след поколение. Той има пречистващ ефект върху кръвта и влияе благоприятно на месечния цикъл и детеродните органи на дамите.

Нефритът и розовият кварц са много подходящи за превенция на проблеми, свързани със сърцето. Те се препоръчват за хора, които смятат себе си за недооценени и чувстват липса на любов и загриженост. Нефритът се използва и за превенция на проблеми с бъбреците, а розовият кварц увеличава положителното влияние на заобикалящата среда, ако е бил правилно предварително зареден.

За всеки ценен камък има много, което може да се каже. В следващите си текстове ще ви разкажа за най-интересните от тях.



21 септември 2016

За хората в колите и други работи



Докато се опитвах да привлека вниманието поне на някои от хората в колите, махайки с едната си ръка и държейки доста тежък багаж в другата, се замислих дълбоко за общуването. 

Това е интересна тема. 

Ето, ръката ми вече почти отмалява от махане, а никой не спира. Защо не спират? Защото не ме харесват или защото не ме познават? Защото три циганки чакат малко по-надолу автобуса, който минава на 1 час или не – защото не им пука за мен. Защо на хората не им пука за толкова много неща? Защо не им пука за другите?

Може би всеки е доволен, че не му се е случило на него. Затова просто ме поглежда с доволно, дори усмихнато изражение и отминава. А може би си мисли, че не е длъжен на никого. А може би мисли, че съм луда или че съм опасна. А може би просто не мисли?

Интересно, много интересно.

Какво ли им се върти в главите, докато профучават покрай мен?

Един таксиметров шофьор ми въртеше ръка през прозореца си, за да разбера, че ме мисли за луда. Поне беше искрен и открит. За останалите така и не стана ясно.

Някои бяха с доста безизразни лица. Как ли го постигат? Никакво показване на чувства.

Какво ли става, ако на някой му стане лошо, например? Там, отстрани на пътя. Ще спрат ли или ще го подминат с безизразни физиономии?

А какво става, ако някой е в беда или ако е в опасност?

А защо трябва да спреш само, ако нещо видимо е супер страшно? Не може ли да спреш просто така. Надали всеки бърза ужасно и всичко е толкова дяволски неотложно.

Ето такива мисли дойдоха в главата ми.

По едно време дори се преместих малко, за да не си мислят, че съм с циганките и че всички дружно ще поискаме да им се настаним в колите.

Еми, както и да е. Автобусът дойде неочаквано бързо – само след 45 минути.

С облекчение се качих. Оказа се, че шофьорът няма билети. Чудех се, ако си в средата на нищото и няма как да си купиш билет, а в автобуса също няма, какво ли следва.

И в един момент спрях да се чудя какво да направя. Спрях и да размишлявам за отчуждението и себедоволството.

Просто гледах облаците през прозореца. Беше приятно.



19 септември 2016

Туласи Деви, любимата на Бог Хари


Свещеното дърво Туласи, Ocimum tenuiflorum, познато също като Ocimum sanctum или свещен босилек, е ароматно растение от семейство Lamiaceae, което е разпространено на индийския субконтинент.

От незапомнени времена то е неделима част от обожанието на Бог Кришна, Вишну. Туласи се отглежда в храмовете, в дворовете и по домовете на преданите, за да освети съществуването им и да помогне в духовния им път. Всеки ден поклонниците обикалят свещеното дърво и внимателно го поливат с вода, поднасят му цветя и благовония. Вайшнавите (преданите на Бог Вишну) се отнасят много внимателно и смирено към свещеното дърво. Те внимават да не стъпят върху сянката на Туласи или върху нейните паднали листенца, които със старание събират и съхраняват. Ежедневно произнасят с благоговение специални мантри във възхвала на Туласи махарани, за да я удовлетворят и получат благословиите й.

Свещеното дърво Туласи е много популярно както в пределите на Индия, така и по целия свят.

Историята на Туласи деви е интересна и завладяваща:

Нарада Муни, мъдрецът сред мъдреците, попитал бог Нараяна, как Туласи Деви станала Негова съпруга; къде е родена; коя била тя в предишния си живот; какви отречения извършила, за да стане Негова съпруга, който е Върховният Бог и причината на всички причини, който е отвъд материалната енергия и никога не се променя; как Туласи Деви станала дърво?“

Нараяна разказал на Нарада интересната история за появяването на Туласи. Баща й, цар Дхармадхваджа и майка й Мадхави, след огромни отречения получили Туласи за дете, което било частична инкарнация на Богинята Лакшми. Туласи се родила на много благоприятен ден по пълнолуние, през месеца Картика. Благосклонността на Богинята на щастието се проявила чрез нея. Туласи имала изображения на лотоси върху стъпалата си, а лицето й било като есенната луна. Очите й били като разцъфнали лотосови цветове, усните й – като узрял бима плод. От тялото й струяла нежна светлина. То било млечно бяло като цветето Чампака и много приятно на допир – топло през зимата и хладно през лятото. Туласи имала разкошна коса, тънка талия и висока стегната гръд. Заради несравнимата й красота, мъдреците я нарекли Туласи.

Веднага след раждането си Туласи поела към Хималаите и се установила в Бадринатх, където се отдала на сурови отречения. Мнозина се опитали да я отклонят, но тя твърдо стояла в гората и се молела да се появи Бог Кришна и да се ожени за нея. През лятото се подлагала едновременно на палещите лъчи на слънцето и на четири огъня, които я заобикаляли. През зимата се потапяла в ледените реки на Хималаите. Хранила се 20 000 години само с плодове и вода; 30 000 години – само със сухи листа; 40 000 години – само с въздух и 10 000 години стояла на един крак без да яде. Накрая тя видяла Брахма, който се спуснал от небето на своя лебед, за да я благослови.

Туласи му разкрила, че е частична инкарнация на Радхарани, вечната придружителка на Радха и Кришна в духовния свят. Разказала му как веднъж в предишния й живот, Радхарани я видяла с Кришна на уединено място и от ревност я проклела да се роди на земята като човешко същество. Тогава Кришна уверил Туласи, че когато се появи в Бхарата варша (днешна Индия), тя трябва да практикува отречения, за да получи благословията на Брахма да се омъжи за четириръкия Нараяна, който е Негова експанзия.

Брахма дал благословия на красивата девойка да се омъжи за Шанкачуда, който бил Судама в миналия си живот, частична инкарнация на Кришна и Негов вечен придружител на Голока Вриндавана (планетата на Кришна в духовния свят), а по-късно да се омъжи и за Нараяна. След това Брахма дал посвещение на Туласи в шестнадесет буквената мантра на Радхарани, за да я обожава и така да получи отново благосклонността й.

Туласи обожавала Шримати Радхарани, както й било наредено от Брахма и след 12 години получила милостта й.

Туласи се омъжила за Шанкачуда и дълги години била много щастлива с него, но когато се задала битка на полубоговете и демоните, нещата се променили драстично. За да победят Шанкачуда, който бил изключително могъщ войн, полубоговете помолили Нараяна да им помогне и с хитрост възтържествували над него. Бог Нараяна изпълнил молбата им и устроил всичко така, че Шанкачуда бил убит. Нараяна се преобразил и се появил пред Туласи в образа на съпруга й. Така те прекарали зедно една незабравима нощ в покоито на Туласи Деви. С това, желанието й да се омъжи за Нараяна било изпълнено.

На сутинта, Туласи се усъмнила, че това не е съпругът й Шанкачуда и проклела Нараяна да се появи на земята като камък. Така Вишну се появил като свещеният камък шалаграм шила, за да бъде обожаван от брахманите като Самия Кришна.

След това, Бог Нараяна проявил пред Туласи Деви своята прекрасна четириръка форма. Неговият цвят бил тъмно син, като на свеж дъждовен облак, а очите Му били като есенни лотоси. Той носел прекрасни украшения, а усмихнатото Му лице било изключително красиво. Когато видяла величествения Бог пред себе си, Туласи Деви припаднала.

Бог Нараяна се смилил над нея и й разкрил, че по този начин се изпълнили желанията и на двама им: на Шанкачуда да я има за съпруга и нейното – да има Нараяна за съпруг, заради което и двамата извършвали сурови отречения в продължения на стотици хиляди години.

Нараяна наредил на Туласи да напусне материалното си тяло, което да се превърне в святата река Гандаки, а косите й – в свещени Туласи дървета, с които всички жители на трите свята във вселената да обожават Бога. И така Туласи Деви да се върнала в духовния свят, като вечна съпруга на Нараяна.

Бог Нараяна наредил още свещеното дърво Туласи да расте на Голока Вриндавана, по бреговете на река Вираджа, на мястото на танца раса на Кришна с гопите и на всички свещени места във вселената, а всички полубогове и самият Той да чакат, за да събират падналите безценни листа на Туласи.

Туласи Деви е изключително благоприятна и затова благословиите й са безбройни:

Всеки, който е напръскан с вода, осветена от Туласи листа, ще получи благословията от изкъпване във всички свещени водоизточници и извършване на всички видове пречистващи церемонии.

Бог Хари няма да бъде така удовлетворен от хиляди съдове с мед, както от едно Туласи листо.

Предлагането на Бога на едно листо Туласи по време на месец Картика, носи благословията от даряването на милиони крави.

Ако в мига на смъртта, човек изпие или бъде напръскан с вода, в която е било предложено на Кришна листо Туласи, той ще бъде освободен от всички грехове и ще се върне в духовния свят на планетата на Нараяна, Вайкунтха.

Ежедневното пиене на вода с Туласи листа, която е била предложена на Кришна, носи благословията на ежедневно къпане в светите води на майка Ганга.

Душа, която напусне тялото си на свято място и има в себе си листо Туласи, се връща обратно при Бога на Вишнулока.

Всеки, който носи огърлица от дърво Туласи получава огромно духовно благо и се освобождава от кармата.

Ако бездетна жена слуша Туласи химна, ще й се роди син; самотният мъж ще получи съпруга; болният ще оздравее; затворникът ще бъде освободен; изплашеният ще получи безстрашие; грешникът ще получи освобождение.

Туласи Деви освещава цялата вселена и затова се нарича Вишвапавани. Туласи дава освобождение от страданията в материалния свят и постигане на любов към Бог Хари. Тя е царицата на растенията и затова се нарича Пушпасара. Туласи означава тази, която няма равна на себе си. Тя се нарича още и Вриндавани, защото първо се е появила в свещения град Вриндавана, където е израснал Кришна. Туласи се нарича и Вишвапуджита, защото е обожавана от всички във вселената. Нандини е друго нейно име, което означава, че тя дава безгранично щастие на преданите на Бог Хари. Туласи Деви се нарича още и Кришна-дживани – тази, която дава живот на Кришна.

С тази мантра можете да приветствате свещеното дърво Туласи в домовете си. Това крехко растение предпазва от всякакви видове вредно влияние, като привлича всичко благоприятно и помага за духовно извисяване.

Туласи-стхапана мантра:

ом туласи яся бхаване
пратяхам парипуджяте
тася грихам на джасянти
кадачит ямакинкарах

"О Туласи, дом в който ти растеш и в който ти се покланят е заобикалян от слугите на Яма."




13 септември 2016

Топ продуктите в аюрведическата кухня


Аюрведа ни предлага огромно разнообразие от възможности за приготвяне на вкусна и здравословна вегетарианска храна. Някои от продуктите, които много често се използват са и особено полезни за хората. Избрах да разгледаме този път: прясно краве мляко, гхи, панир, дал, басмати ориз, кокосов орех, нахут и нахутено брашно. Следващият път ще представя на вниманието ви: джинджифил, тиква, нар, смокиня, сладки картофи, папая, манго и тиквички.

Млякото е един от основните продукти във ведическата кухня. От него се приготвят вкусни и фини сладкиши като раса гула (изварени топки в розова вода), сандеш (сладка извара с шам фъстъци, розова вода, кардамон и шафран), рас малай (изварени топки в сметанов сос), кхир (мляко и ориз, варени до кондензиране), мищхи дой (кондензирано кисело мляко) и т.н.

Ведите смятат кравата за една от нашите седем майки, защото ни дава така ценното си мляко. То се препоръчва като много полезно за хората с вата и питта конституции, но капха трябва да го избягват, защото приемането му може да доведе до дисбаланс.

От прясното мляко се получават два основни продукта за ведическата кухня: гхи (пречистено масло) и панир (прясна извара, селско сирене).

Според Аюрведа, нариял дудх (горещо прясно мляко с подправки и кокос) е храна за тялото и духа. То развива фините мозъчни тъкани, които са особено необходими за духовно себепознание.

Нариял дудх

Продукти:

1 пресен кокосов орех

1 л прясно мляко

1 ч.л. семена кардамон

1 ч.л. куркума

6 зърна черен пипер

1 с.л. настрган пресен джинджифил (може да се замести с 1 чл джинджифил на прах)

5 с.л. кафява захар

Начин на приготвяне:

Кокосовият орех се счупва и обелва, ядката се нарязва на ситно, а сокът се запазва. Прясното мляко се сварява и половината от него се блендира заедно с кокоса до получаване на еднородна смес, която се прецежда през цедка, като силно се притиска кокосовият орех, за да се извлекат максимално полезните му съставки. През цедката се излива бавно и останалото горещо мляко, като отново кокосът се притиска. Към тази смес се добавя кокосовият сок, джинджифила и захарта. Кардамонът се запича на сухо, смила се заедно с черния пипер и се добавя към сместа. Съдът с така приготвената напитка се поставя на огъня, като се изчаква почти да заври. Сервира се горещо за вечеря или преди сън. Особено подходяща напитка за хора, страдащи от висока вата (запек, суха кожа, безсъние, стрес и т.н.) и питта (нервно напрежение, раздразнителност, възпаление на кожата и т.н.).

Гхи е удивителен продукт, напълно различен от кравето масло, подходящ за всички три доши. Според Ведите, то се смята за богатството на дома, а самото му приготвяне – за пуня (благочестива дейност, водеща до райско съществуване). Гхи има леко сладък и много фин орехов вкус, което придава на ястията с нищо несравним аромат. Получава се, като се разтопи краве масло на бавен огън и от него бъде изпарена всичката вода и отстранени всички твърди частици, чрез обиране на пяната от повърхността. Когато е готово, гхи става прозрачно, златисто, подобно на цвят на пресен пчелен мед или светъл кехлибар. Когато се нагрее до висока температура, то не ври и не пуши, защото водата (с температура на кипене 100о С) и твърдите белтъчни вещества (изгарящи при 125о С) са отстранени. Това го прави идеална мазнина за готвене.

Гхи

Продукти:

от 1 до 5 кг прясно краве масло

Начин на приготвяне:

Кравето масло се разтопява в дълбок съд с двойно дъно на умерен огън. Когато на повърхността се образува пяна, огънят се намалява до минимум. Пяната се отстранява с решетеста лъжица, докато маслото стане напълно прозрачно до дъното и златисто на цвят. Трябва да се внимава да не изгори, което се получава при готвене на висока температура. Ако това се случи, маслото няма да може да се използва за готвене. То започва силно да мирише на пуканки и видимо потъмнява.

Готовото гхи може да се прелее през марля в добре затварящи се стъклени или керамични съдове. След като изстине напълно, трябва да се затвори плътно и да се съхранява на тъмно, проветриво и сухо. Гхито има трайност с години, ако е правилно приготвено и съхранявано.

Пяната, която е събирана по време на приготвянето му, може да се добави към зеленчукови ястия, супи и ориз, но трябва да се използва бързо, защото лесно се разваля, поради което се и отстранява, за да може маслото да се запази и да не граняса.

Панир е прясно (получено без ферментация) селско сирене, уникално по своите качества и вкус. Според Аюрведа, то е единственото полезно измежду всички останали видове сирена. Панирът може да се консумира самостоятелно или да се използва за готвене в различни комбинации. Той е уникален и няма заместител, не се разтапя при висока температура и е универсален по своето приложение. Панирът е полезен за хора с вата и питта индивидуална конституция, но може да повиши капха, ако се злоупотребява с него.

Панир

Продукти:

4 л домашно прясно краве мляко

сок от 2 големи лимона (може да се замести с 1 пакетче лимонтозу)

Начин на приготвяне:

Млякото се вари на среден огън в достатъчно голям съд с двойно дъно. Когато започне да се вдига, може да се свали от огъня и постепенно да се добавя лимоновия сок при внимателно бъркане, докато подобният на гъба панир окончателно се отдели от суроватката. Съдът може да се върне за малко на още топлия котлон, за да се обособи напълно изварата. След пресичането остава бистра суроватка със свежо бяло-зеленикав цвят. Изварата може да се прецеди през марля и да се измие под течаща вода. Панирът може да се остави мек за месене и оформяне на топчета или да се затисне с тежест, за да стане плътен и да се реже на кубчета.

Далът представлява олющени и разцепени варива като леща, грах, нахут и т.н. Същото название носят и ястията приготвени от тях. Според ведическата традиция, далът се сервира с ориз, чапати или като допълнение към основното ястие. Той е богат на витамини от група В, на желязо и белтъчини, които при някои сортове са дори повече от месото. Препоръчва се да се консумира с дахи (кисело мляко), зърнени храни и ядки, за да се увеличи усвояемостта на белтъчините от организма. Например, човешкият организъм усвоява 60 % от белтъчините на ориза и 65 % от белтъчините на дала, но ако тези храни се консумират заедно, усвояването се увеличава на 85 %. Най-често използваните видове са мунг дал, урад дал, чана дал и тур дал, които са подходящи за представителите на трите доши.

Супа от мунг дал със зеленчуци

Продукти:

1 ч.ч. нарязана на кубчета тиква

2 ч.ч. измит, изчистен и нарязан спанак

1 ч.ч. мунг дал или разцепен зелен грах

4 с.л. настърган кокосов орех

3 дафинови листа

1 ½ ч.л. семена кимион

1 ч.л. настърган пресен джинджифил

½ ч.л. асафетида

1 ч.л. турмерик (куркума)

1 канелена пръчица

2 с.л. гхи

вода, която да покрие на 1 пръст продуктите в съда за готвене

резенчета лимон и стръкчета кориандър или магданоз за украса

по 1 щипка кафява захар и хималайска сол

Начин на приготвяне:

Далът се изчиства, измива и накисва за няколко часа. Вари се за около 20 минути заедно със зеленчуците, дафиновите листа, куркумата, канелата и малко от гхито на тих огън и без капак, като водата се долива при нужда. Далът не бива да се вари в много вода или на силен огън, защото няма да омекне лесно. Когато е почти напълно разварен, може в отделен съд да се загреят подправките в гхи на среден огън. Когато кимионът потъмнее, при непрекъснато бъркане се прибавят настърганият джинджифил и асафетидата. Накрая се прибавят кокосовите стърготини, разбърква се добре, всичко се изсипва в дала и се вари за още няколко минути, за да се смесят вкусовете. Когато далът е готов и свален от огъня, може да се прибавят солта и захарта, като се разбърка хубаво. Подходящо е ястието да се сервира горещо върху ориза, гарнирано с лимонови резенчета и пресен кориандър, в компанията на чапати или други плоски ведически хлебчета без мая.

Басмати оризът е много полезен за трите доши, но капха не трябва да злоупотребяват с него. Той има много приятен вкус и аромат, а дългите му зърна придават изисканост на всички блюда, приготвени от него. Басмати оризът има високо съдържание на амилаза. Амилазата е фермент, който превръща нишестето в олигозахариди, които са частично смилаеми и при постъпване с храната, преминават през храносмилателната система, служаейки като пребиотици (стимулират размножаването на някои полезни за човека бактерии, живеещи в дебелото черво), което оказва много добър ефект върху здравето. Басмати съдържа натрий, калций, магнезий, желязо и витамини от групата В. Препоръчва се за хора, страдащи от проблеми със задстомашната жлеза, черния дроб, стомашната лигавица и кожата. Не се препоръчва при диабет, заболявания на жлъчните канали и панкреаса.

Басмати ориз с пресен грах и кашу

Продукти:

1 ч.ч. измит и изцеден ориз басмати

½ ч.ч. пресен грах

½ ч.л. асафетида

½ ч.л. куркума

½ ч.ч. печено кашу

1 с.л. гхи

2 ч.ч. вода

щипка сол

листа пресен кориандър за украса по желание

Начин на приготвяне:

В съд с двойно дъно се поставят гхито, асафетидата и ориза, като се бъркат на среден огън за около 1 минута. Прибавя се водата, куркумата, грахът и солта и след като заври, ястието се покрива, а котлонът се изключва. След 30 минути се добавя кашуто, а оризът се разрохква внимателно.

Сервира се горещ в компанията на дал, сабджи, чатни, паратха, доса и т.н. Може да се гарнира с листа пресен кориандър, резенчета лимон или лайм и т.н.

Кокосовият орех има сладък вкус и охлаждащо действие. Той уравновесява вата и питта, но може да възбуди капха при прекалена употреба.

Кокосът е изумителна ядка, която остава хладна, дори и при много висока температура на въздуха. Това се дължи на обвивката му, която пази съдържанието като в термос. Кокосовият сок е течността, която се съдържа вътре в ядката. Тя се нарежда веднага след майчиното мляко по съдържание на жизненоважни съставки. Според Аюрведа, кокосовият сок съдържа всичко необходимо за живота, което ни позволява дълго време да се храним само с него. Кокосово мляко може да се направи при разбиване на кокосовите стърготини с вода. След прецеждането им се получава бяла течност, която помага при оплаквания, свързани с висока питта (алергии, стомашни неразположения, повишена киселинност, кожни заболявания и т.н.). Кокосовото масло е единствената растителна мазнина, която може да се готви без да стане вредна за тялото. То е много подходящо за приготвяне и на летни сладкиши без топлинна обработка. Кокосовото масло се използва против стомашни паразити, възпаления на венците, за заздравяване на косата и ноктите, при кожни изгаряния и т.н.

Едно от най-популярните ястия от кокос е кокосово чатни. То е подходящо за всички типове, но ако хората с капха индивидуална конституция желаят, могат да използват повече асафетида, синап и чили, за да го приготвят.

Кокосово чатни

Продукти:

2 ч.ч. кокосови стърготини

2 см ситно настърган корен пресен джинджифил

½ нарязано зелено чили

1 с.л. пресни листа кориандър

2 с.л. гхи

½ ч.л. черно синапено семе

½ ч.л. семена кимион

4 листа къри или дафинови

сок от ½ лайм или лимон

щипка асафетида

щипка сол

2 ч.ч. вода

Начин на приготвяне:

Блендират се до еднородна маса джинджифилът, кокосовите стърготини, нарязаното чили, кориандъра и водата.

В съд с двойно дъно се поставя гхи и в него се загряват кимионът, синапът, асафетидата и кърито. Когато синапът започне да пука, подправките се изливат върху блендираната смес. Към всичко това се прибавя лимоновият сок, посолява се и се разбърква внимателно.

Сервира се в компанията на басмати ориз и чапати или други плоски индийски хлебчета без набухвател.

Нахут

Нахутът в Индия се нарича „кабули чана“ или просто „чана“ и е забележителен източник на протеин. Зърната му са много твърди и затова трябва да се накисне през нощта и да се готви на сутринта. Свареният нахут може да се сервира поръсен с прясно смлян черен пипер, запечен кимион, настърган пресен джинджифил, пресен кориандър или магданоз, може да му се добави кисело мляко, печени червени чушки, готвени на пара зеленчуци и да се украси с лимонови резенчета. Така приготвеният нахут може да се сервира в комбинация с „упма“ и „кхичри“. Нахутът е много по-лесно смилаем от популярните у нас боб и леща, и не подува излишно корема на вата тип, което го прави подходящ за представителите и на трите доши. Нахутът съдържа много важни съставки, които Аюрведа смята за особено препоръчителни. Не бива да се храним с него вечер. Нахутът е подходящ за обяд, когато стомашният огън е най-силен и спокойно можем да се насладим на най-обилното хранене през деня.

Сабджи от нахут, спанак, патладжан и домати

Продукти:

2/3 чаша нахут, накиснат през нощта

500 г обелен и нарязан на кубчета патладжан

2 обелени и нарязани на дребно средни домата

500 г измит, изчистен от стеблата и нарязан на дребно спанак

2 ч.л. семена кимион

1 ч.л. настърган пресен джинджифил

2 ч.л. смлян кориандър

1 ч.л. куркума

2 изчистени от семената и ситно нарязани пресни люти чушки

4 с.л. вода

1 ч.л. сол

4 с.л. гхи

1 с.л. краве масло

Начин на приготвяне:

Накиснатият нахут се сварява до омекване и се оставя в гевгир да се изцеди. В съд с двойно дъно се загрява гхи на среден огън. Добавят се кимионът, нарязаните люти чушки, настърганият джинджифил, смленият кориандър и курукумата. Прибавя се нарязаният патладжан и се готви докато омекне, след което се добавят спанака и водата, като ястието се похлупва и се готви още десетина минути. Накрая се добавя нахута и се готви без капак, докато се изпари излишната течност, като се разбърква от време на време. Когато ястието е готово се сваля от огъня и след като се поохлади, можете да добавите доматите и да разбъркате.

Сервира се в компанията на „Лимонов ориз (Нимбу чавал)“ и / или „Плоски хлебчета с картофена плънка (Алу паратха)“.

Нахутеното брашно представлява много ситно смлян нахут, от който се приготвят много сладкиши, тестени изделия и сосове. То не съдържа глутен и е традиционно за Индия, Пакистан и Бангладеш. Нахутеното брашно е много полезно и хранително за тялото. То има ниско съдържание на наситени мазнини, холестерол и натрий. Съдържа диетични фибри, протеини, фолиева киселина, манган, желязо, цинк, фосфор, калций и калий.

От нахутено брашно се приготвя известният кадхи сос, който е пикантна заливка за зедушени зеленчуци. Дварака бърфи е друго популярно ястие, което е един от най-вкусните ведически сладкиши, приготвяни от нахутено брашно и прясно краве мляко.

Дварака бърфи

Продукти:

200 г краве масло

3 ч.ч. пресято нахутено брашно

1 ч.ч. прясно краве мляко

1 ч.ч. вода

1 ½ ч.ч. кафява захар

¼ ч.ч. едро счукано сурово кашу

2 с.л. настърган кокосов орех

препечено кашу, орехи или шам фъстъци за украса

Начин на приготвяне:

Маслото се разтопява на слаб огън и в него се готви нахутеното брашно при непрекъснато бъркане. Когато брашното потъмнее леко или след около петнадесетина минути, съдът се сваля от огъня и се оставя настрани.

В друг съд се прави сироп от млякото, водата и захарта. Вари се докато капка от него, разтеглена между палеца и показалеца започне да прави „конец“. След това към сиропа се прибавят ядките и кокосовите стърготини, разбърква се хубаво и сместа се излива върху сготвеното нахутено брашно. Така приготвената смес се вари при непрекъснато бъркане на слаб огън, докато се сгъсти.

Когато е готово, бърфито може да се разстели в тава и да се изравни внимателно. Постепенно сладкишът ще започне да се втвърдява и тогава ще може лесно да бъде нарязан или направен на топчета. Всяко парче или топче може да бъде украсено с ядки по желание.






Последователи

AdSense