14 януари 2014

Аюрведа и шестте вида вкус

Аюрведа много задълбочено разглежда храните, билките, благородните кристали, минералите, металите и цветовете. Освен според дошите, те могат да бъдат квалифицирани и според раса, виря и випак. Раса е първото усещане върху езика, което храната създава в устата. Виря е допълнителното загряване или охлаждане, когато тя вече е погълната и се намира в стомаха. Випак е крайният вкус, който остава след смиланото й.

Сладките и солените храни имат сладък випак; киселите – кисел випак; лютивите, горчивите и стипчивите – лютив випак. Това е основата за класификация на храните, която е залегнала в таблиците с препоръчителните и неподходящи храни, предназначени за отделните доши.

Според Аюрведа, шестте основни вида вкус трябва винаги да присъстват на нашата трапеза под някаква форма, дори и в най-малки количества. Ако човек не се възползва от това разбиране, няма да закъснее и усещането за постоянен глад. То може да доведе до често преяждане и наднормено телесно тегло. Ако дълго време се лишаваме от един или повече вкуса, в зависимост от типа на нашето тяло, ще усетим най-различни промени като загуба на апетит, работоспособност и добро настроение, а понякога – дори депресия.

Шестте основни вида вкус са: кисел, сладък, солен, лютив, горчив и стипчив. Те се определят от съчетанието на петте груби материални елемента в хранителните продукти и билките.

Киселият вкус (земя + огън) загрява. Той изостря ума и укрепва сетивата. Аюрведа определя като кисели храни киселото мляко, кашкавала, сметаната, сиренето, лимона, меда, плодовете на шипката и т.н. Тези продукти намаляват Вата, но увеличават Капха и Питта. Така, първоначалното охлаждане, настъпващо след консумация на кисело мляко и сметана, всъщност води до затопляне на тялото. Този вид повишаване на Питта-доша винаги следва естествено, дори и тези храни да са били предварително охладени и да се приемат под формата на сладолед и таратор. Затова, много скоро след консумирането им в горещите летни месеци, отново усещаме силно желание да се охладим. Прекалената консумация на кисели храни може да доведе до увреждане на черния дроб.

Сладкият вкус (земя + вода) на пшеницата, ориза, прясното мляко, небет шекера, захарта, фурмите и ментата води до охлаждане на тялото. Той увеличава Капха, но намалява Вата и Питта. Славкият вкус може да доведе един Капха представител до напълняване, сънливост, тежест, инертност, болки в гърлото и проблеми с горните дихателни пътища. Сладкото влияе напълно противоположно на Вата и Питта представителите, като ги подхранва, успокоява и дарява със сила. Ако се злоупотребява със сладкия вкус, това може да доведе до проблеми със задстомашната жлеза.

Соленият вкус (вода + огън) има загряващо действие и намалява Вата, но увеличава Питта и Капха. Той стимулира храносмилането, но може да предизвика и проблеми с бъбреците, задържане на течности, увреждане на кръвта и очите, кожни болести, всякакви възпаления и високо кръвно налягане.

Лютият вкус (огън + въздух) също загрява тялото, но по друг начин. Лютите чушки, ряпата, лютият червен пипер, джинджифилът и асафетидата намаляват Капха, но могат да увеличат Питта и Вата. При прекалена употреба, лютото може да повиши телесната температура, да увеличи потенето, да раздразни лигавиците и доведе до проблеми с белите дробове. Хубавото му е, че очиства устната кухина и кръвта, стимулира смилането и всмукването на храната и изхвърлянето на токсините от тялото.

Горчивият вкус (въздух + етер) охлажда. Той намалява Питта и Капха, но може да увеличи Вата. Храни като: алое, карела (горчив пъпеш), артишок, киселец, турмерик и глухарче пречистват тялото от токсините и бактериалните инфекции. Ако се прекалява с горчивото, това може да доведе до проблеми със сърцето, обезводняване и чувство на изтощение, но по-рядко има такава опасност, тай като хората в общия случай, не обичат особено много този вкус. По тази причина, на всички конституции се препоръчват горчиви храни, защото всеки в днешно време малко или повече страда от натрупаните в тялото токсини.

Стипчивият вкус (въздух + земя) охлажда. Той е подходящ за Питта, но може да повиши Вата, а понякога – и Капха. Храни като: люцерна, малина, зелен фасул, боб, нар и зелени банани, могат да доведат до усещане за сухост в устата, подуване на корема и запек. Злоупотребата със стипчива храна може да увреди дебелото черво. В умерено количество стипчивото укрепва и поддържа тъканите.

За най-лечебни се смятат горчивия и стипчивия вкусове. Билки с тези вкусове лекуват острите състояния на треска, инфекция и други, свързани с непосредствена опасност за живота. Лютият вкус също е много полезен. Той се използва за стимулиране на защитните сили на организма и отстраняване на застойните явления в тялото. Билките с тези три вкуса много бързо и ефективно въздействат на тялото. Киселият, соленият и сладкият вкус се използват главно за тонизиране на органите, след провеждане на по-интензивна терапия или за превенция на различни заболявания.

Емоциите също имат своите вкусове, които ни влияят понякога повече дори и от храните, заради което не бива да бъдат подценявани. Чувствата, храните и билките взаимно усилват качествата си, когато вкусовете им съвпадат.

Сладкото се свързва с любовта и привързаността; соленото – с алчността; киселото – със завистта; лютото – с омразата; горчивото – с тъгата, а стипчивото – със страха. Гневът, например, може да нанесе такива вреди на тялото, каквито и алкохолизмът. Затова в „Бхагавад-гита” се препоръчва, човек не само да промени хранителните си навици, но и „вкусовете” на ума си:

„Докато наблюдава обектите на сетивата, човек развива привързаност към тях. От тази привързаност се поражда похот, а от похотта възниква гневът.” (2.62)

„От гнева възниква пълната илюзия, а от илюзията – объркване на паметта. Когато паметта е объркана, човек изгубва интелигентността си, а когато изгуби интелигентността си, отново пада в материалното блато.” (2.63)

„Въплътената душа може да се въздържа от сетивно наслаждение, но въпреки това вкусът й към сетивните обекти остава. Когато изпитва по-висш вкус, тя престава да бъде привличана от сетивното наслаждение и съзнанието й става устойчиво.” (2.60)

„Този, който може да отдръпва сетивата си от сетивните обекти, както костенурката прибира краката си в черупката, е твърдо установен в съвършено съзнание.” (2.58)


Ведическата литература описва сетивата като змии, които искат да бъдат свободни, а себереализиралата се душа – като змиеукротител, който може винаги да ги контролира. Аюрведа съветва всеки, който не иска да бъде воден от сетивата, като бик с халка на носа, да се ръководи от интелигентността си и да подчини тези „опасни създания” с методите на атма-йога. Атма-йога е най-висша форма на реализиране на душата, която дава възможност на съзнанието да се издигне от по-низш до по-висш вкус и естествено да промени предпочитанията на ума и устата. Този метод ни дава възможност да избегнем изкуственото въздържание, което и без друго не дава трайни резултати, преминавайки директно към по-високо стъпало в реализацията на заобикалящата ни Вселена.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Последователи

AdSense