28 март 2010

Индия, любов моя

Завръщането винаги е много вдъхновяващо. Всеки път изглежда, че си бил в Индия едновременно много отдавна и никога не си си тръгвал.

Едва дочаквам да видя голямата статуя на Дурга, преди Вриндавана, на втория ден от нашето пътешествие. Разбира се, Делхи, в който кацнахме, е красив и огромен град. Той е многолик и напълно се покрива с нашето разбиране за мегаполис, но Вриндавана е мястото, към което ме тегли.

Нашата невероятна, сплотена тройка (Меги и Виктор са моите спътници) се остави Бхарат мата (Майка Индия) да я покори. Тук всичко е различно и особено интригуващо и вълнуващо. Уникални духовни преживявания.Най-сетне – Матхура, родното място на Бог Кришна. Това е градът, в който се намира дворецът на Камса, вуйчото на Кришна. Там, в затвора, преди повече от 5000 години, се родил Кришна Шяма Сундара, появявайки се в четириръката форма на Вишну. Той бил пренесен от баща си Васудева във Вриндавана, за да не бъде убит от вуйчо си, който се страхувал за престола си. В бурната и тъмна нощ, Васуведа пренесъл новородения Кришна през река Ямуна и тихо го оставил до леглото на Яшода (пастирка от Вриндавана), която го осиновила.

Привечер Вишрам гхат става много посетено място, заради арати церемонията в чест на река Ямуна, която се извършва от незапомнени времена. Приготовленията започват още след обяд. Стълбите от червен камък се измиват, всичко се почиства, за да е готово за тържествената вечер. Хората започват постепенно да идват, а маймуните стесняват кръга, за да могат по-лесно да измъкнат гирлянди и храна от поклонниците. Кравите също са поканени. Те се движат бавно и се чувстват у дома си.


Всеки новодошъл пуска по реката ладийка от бананови листа, на която се поклащат цветя, димящи благовония, шарен ориз, камфор и малка гхи лампа. Така, молитвите ни са понесени надолу по течението с малкото трепкащо огънче, пътуващо към духовното небе.Някои от поклонниците поднасят прясно мляко на Ямуна, а други, дори и много малки на години изглеждат мъдри и сериозни в желанието си да удовлетворят свещената река.

Шарени лодки с още по-шарени групи хора пристигат от отсрещният бряг. Там се намира Гокула, примамливо зелени горички, в които си е играл Кришна като малък.

Хората в Матхура са приветливи, непринудени и нямат нищо против да ги снимам за спомен.



Улиците са изпълнени с всякакви видове стоки, храни, напитки, музикални инструменти и всичко друго, за което можете да се сетите. Кравите се разхождат навсякъде. Те често са изрисувани с цветни бои, а рогата им са украсени с разноцветни ленти. Глъчката обикновено е толкова силна, че се налага да си крещим един на друг, за да се чуваме. Клаксоните на колите и рикшите неспирно огласят тесните улици и скоро колоритният звук се превръща в естествен фон на събитията.





Няма коментари:

Публикуване на коментар

Последователи

AdSense